Тъмната половина

Удобно отпуснати, край топла камина

В ръце със по чаша коняк

Говорим с тъмната ми половина

Прегърнати в зимния мрак.

- Готов ли си ? – пита ме и се усмихва.

Да идеме заедно там,

където били сме хиляди пъти.

- Да тръгваме - казвам и знам,

че пътят е сладък, а мястото райско.

И с радост сърцето крещи.

- Е вярно- си мисля, когато се връщаме,

някъде някой скърби.

Боли го и плаче. Какво ли ми пука?

Щом силен със нея съм пак.

Протягам се бавно, изпитвам блаженство.

Заспивам след глътка коняк.

Сънувам победи, усещам наслада

Поглъщам кървящи сърца.

Отново накарал съм някой да страда

Да плаче от болка в ноща.

Събуждам се трескав, за миг се замислям.

Човек ли съм, или съм зло ?

Но после я виждам, отново прегръщам я.

И пак сме със нея едно.

Отпуснат удобно край топла камина

В ръката със чаша коняк

Прегърнат от тъмната си половина

Умирам във зимният мрак.

Калин Гайтанджиев