Ти си

Ти си мила, нежна, внимателна,

Tи си ледена, с черна коса.

И е сладко горчива устата ти.

За разходка ме каниш в нощта.

Ти си пламенна, страстна и искаща.

Прегърни ме със бели ръце.

Ти си плашещо жива и искренно

чувам как всеки ден ме зовеш.

Ти си глас и мелодия каменна.

Ти си полет и радост си ти.

При мнозина пристигаш неканена.

Аз те каня през мене мини.

Ти си танц.

И със тебе танцуваме.

На дистанция ти ме държиш.

Но и двамата знаем...

Поискам ли, със усмивка

ще ме приближиш.

Ти си смисъл.

И смислено искам те.

Точно теб пожелавам сега.

Как за всички си толкова плашеща?

Аз съм дъжд.

Ти си жадна земя.

Калин Гайтанджиев